ЧЗВ: По какво системата Дейвис са различава от други програми?

Ето какво разказва самият Роналд Дейвис:

„Когато съм бил съвсем малък казали на майка ми, че имам синдром на Канър /тежка форма на аутизъм, б.р./. От първите девет години на живота си не си спомням абсолютно нищо. Не съм бил дори наясно, че съм жив.

В някакъв период от първите си единадесет години трябваше да ходя на училище. Прекарвах повечето време в дъното на класната стая, седейки в ъгъла с лице към стената. На 12-годишна възраст аз все още не бях научил нищо в училище – дори азбуката. Майка ми се заниумаваше с мен всеки ден, опитвайки се да ме научи на Азбучната певсничка /ей-би-си-ди…/. Не можах да стигна по-далеч от първите няколко букви.

Моите братя бяха нормални и затова им беше позволено да притежават и да вършат неща, които бяха забранени за мен. Те имаха джобни ножчета и ръчни часовници. Една нощ аз измъкнах ножчето от джоба на по-големия ми брат и едва не си отрязах пръста. И въпреки това все още исках да имам джобно ножче.

Някъде в пустошта на аутизма си аз открих, че смесвайки пръст и вода в задния двор мога да си направя плътна лепкава кал. От тази кал можех дда оформя каквото си поискам. Червеникавата пръст в нашия заден двор беше всъщност червена глина. Ако я оставите да изсъхне, тя ще запази формата си дълго време.

Не си спомням колко джобни ножчета направих от червена глина. В моя джоб за около седмица всяко едно от тези ножчета се превръщаше в парченца червеникава пръст. Но аз имах джобно ножче. Ръчните часовници на моите братя бяха направени от метал и кожа. Моят – от червена глина и връвчица. Но имах часовник.

В годината, когато навърших дванадесет, бях обявен за „умствено изостанал и неподлежащ на обучение”. За мен това означаваше, че няма да ми се налага повече да стоя в ъгъла. Можех да се обърна и да видя онова, което всички останали в класната стая виждаха.

По протежение на едната стена, точно под тавана имаше дълга лента, на която бяха изписани буквите от азбуката. Не знам защо, но започнах да ги копирам, изработвайки ги от глина, която забърквах в задния двор от червеникава пръст и вода. Отне ми доста време, но накрая имах всички букви. После успях да ги подредя в правилния им ред и правилно ориентирани. След това попитах братята си какво е това. Посочих една буква и попитах „Какво? „Какво? Какво?”; брат ми каза „N”. После посочих друга буква и пак попитах „Какво? „Какво? Какво?”; брат ми каза „Z”. В продължение на часове играех с тези две букви, въртейки ги из ръцете си, поставвяйки Z върху N; казвах „ен”, после я завъртах и казвах „зет” – получаваше се „ен-зет-ен-зет-ен-зет”. Играех си така с всички глинени букви в продължение на дни и седмици, повтаряйки имената им. По този начин най-сетне научих имената на буквите.

От този момент нататък, ако някой поискаше от мен да кажа азбуката, аз просто избърборвах имената на буквите в напълно произволен ред. Никой не забеляза, че казвах всичките букви. Това все още не беше достатъчно добре. Хората искаха от мен да казвам буквите последователно, затова аз ги научих подред, но кой знае защо започвайки от Z. Едва двадесет години по-късно аз бях в състояние да кажа азбуката от A до Z.

Когато бях на дванадест казаха на майка ми, че интелигентността ми е колкото на шимпанзе. Когато бях на седемнадесет ми направиха тест за интелигентност. Събрах 137 точки. Тогава казаха: „О, Господи! Той не е чак толкова тъп. Хайде да го научим да говори и да чете.” Говорната терапия свърши работа. Но с четенето не се получи нищо.

Бях на 18 години. Казаха, че никога няма да се науча да чета и да пиша като нормално човешко същество. Казаха, че при раждането ми докторът е използвал инструментъи, които са притиснали главата ми и са увредили мозъка ми. Когато се научих да говоря, думите станаха част от моята вселена, така че когато направех модел на една идея, аз започнах да правя и името на тази идея. В годините между 17 и 27 аз изработих от глина повече от хиляда модела на идеи и думи. И когато навърших 27, IQ-тестът отчете 169 точки.

Когато започнах да разработвам процедурите за работа с дислекстици, използването на глина ми се стори като нещо естествено. Повечето хора с дислексия наистина харесват глината и се учат, използвайки я,точно както направих аз.”

В началото на 90-те години на миналия век, с помощта на група лекари, психолози и педагози Роналд Дейвис основава Изследователски институт по четене в Калифорния. Заедно с екипа си успява да намери начин да се преодолее истинската причина за дислексията и тя да бъде коригирана. Целта на програмата Дейвис не е да те отърве един човек с дислексия от неговата дарба, а да му покаже как съзнателно да я контролира, когато му пречи при четенето, писането, смятането или за справянето с традиционните образователни програми. Приемането на дислексията не само като проблем, но и като дарба, ни дава по-задълбочено разбиране на същността й и е предпоставка за повече толерантност, за разработване /и прилагане!/ на по-добри образователни програми, които да подпомогнат децата с дислексия в учебния процес. Днес над 450 специалисти, обучени за работа по програмата “Дейвис”, работят в повече от 40 страни по света, предлагайки програмата на над 30 езика. Вече 4 години сред тях се нарежда и България http://dyslexia.com/… Единственият лицензиран консултант-обучител по метода „Дейвис” за България работи в Асоциация Дислексия – България.

Преди около тридесет години в САЩ възниква една нова и коренно различна система за коригиране на дислексията. Тя става известна в цял свят като “системата Дейвис”, по името на своя създател Роналд Дейвис. Дългогодишният световен опит в прилагането на програмата показва 97% успеваемост, която не се влияе от възрастта на “пациента”, нито от степента на дислексията. Единственото задължително условие е искреното желание на “пациента” да преодолее проблемите. Според Дейвис функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба. Изключителните възприятия, които са в същност дарът на дислексията, могат да се опишат по много начини:

Това е способността да виждаш, да чуваш, да усещаш нещата, които са в твоето въображение като съвсем реални; това е способността да гледаш и да интерпретираш /тълкуваш/ света по творчески и новаторски начин; това е способността да превключваш своите възприятия, за да можеш да създадеш мислени образи, да различиш обекта и да се справиш с объркването.

Рон Дейвис и неговият екип от изследователи открили, че дислексията има три основни компонента. Те установили, че за да бъде един човек дислексик, трябва да са налице три неща:

• определен начин на мислене /образно мислене/;
• природна перцептивна дарба /способност за активно дезориентиране/;
• специфичен начин на реагиране на объркването.

Тези три неща сами по себе си изглеждат безобидни. Трудно е да си представим как биха могли да са отговорни за всички проблеми, с които се сблъскват хората с дислексия. Но когато се съчетаят тези три компонента са причина за всички симптоми на дислексията и за редица други състояния, свързани с нея. Историята на симптоми като непохватност, липса на чувство за време, трудности с математиката, хиперактивност и дефицит на вниманието могат да се проследят назад до трите компонента, които действат заедно, за да породят дислексията.

Това, което Рон Дейвис успял да направи, е заедно с екипа си да формира картина за дислексията, в която многото и различни нейни симптоми да се впишат. С тази нова представа става възможно да се обясни как в основата на всички дислексични симптоми стои една единствена причина – дезориентацията.

Познанието за положителната страна на дислексията ни помага да разберем нейната същност. Това помага също така на самите дислектици да си възвърнат и да укрепят самочувствието и самоуважението си.

За да бъде коригирана ефективно дислексията, трябва да се отстрани действителната причина за дислектичните симптоми. Коригирането на дислексията е въпрос не на обучаването на детето как да учи, а на отстраняване на онова, което възпрепятства природната му способност да учи.

Всеки случай на дислексия е различен, няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия. Това, което е важно да се знае, е, че дислексията не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация. Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.

Основната коригираща програма в никакъв случай не е „експресно отстраняване на проблема“. Няма никакви гаранции. Тази програма обаче поставя началото на процеса на промяна. Дейвис® Програмата е интензивна, обикновено разпределена в 5 дни по 6 часа на ден. Работи се индивидуално. Програмата се съществява САМО от лицензиран консултант-обучител по метода Дейвис®, в екип с други специалисти. Разчетена е да отговори на индивидуалните потребности на всеки клиент. По време на 5-дневната програма клиентът се обучава да използва някои техники, базирани на неговите силни страни, и се очаква след края на тези 5 дни работата да продължи вкъщи, с помощта на родител, учител, партньор.

На всеки, притежаващ силните страни на хората с дислексия, изпитващ затруднения като описаните в Симптомите на дислексията, и който има силното желание да открие своя начин за справяне със затрудненията и търсещ промяна – заради собственото си усъвършенстване, а не заради желанията и настояванията на близките си.

Дейвис не твърди, че Програмата може да излекува дислексията, защото според него тя не е заболяване. Това, което тя постига е да научи клиента как да преодолява затрудненията, породени от дислексията. Дейвис Програмата използва естествените силни страни на всеки отделен клиент и неговия личен начин на учене, за да се справи с проблемите. Програмата е насочена към причините, пораждащи дислексията, не към последствията от нея. Повечето други програми третират само симптомите и се базират на многократно повтарящи се упражнения /което хората, и особено децата с дислексия намират за еднообразно и отегчително/.

Хората, които мислят в триизмерни образи, може да срещат сериозни затруднения да учат по традиционния начин. Объркването настъпва, когато те се сблъскат със символите, каквито са буквите, думите, числата. Тези символи не са триизмерни.

Всеки, който се е насочил към тази програма трябва да е силно мотивиран и стремящ се да постигне промяна. Понякога детето не е готово и родителят може да бъде посъветван да отдели време и да подготви детето. Това не означава, че програмата не е подходяща. Много е възможно поради затрудненията си детето да получава толкова много помощ от близките си, и това да прави живота му толкова лесен, че то да не вижда причина да промени ситуацията. Също много важно е родителят да разбере същността на програмата /принципите, на които се крепи тя/ и да е готов да осигури продължаващите занимания с детето вкъщи и след края на Програмата.

Може да има съпътстващи състоянието на клиента затруднения, които да правят програмата неподходяща – като неразрешени психологически проблеми, или прием на определени медикаменти.

Ние препоръчваме на родителите, които се интересуват от 5-дневната Коригираща Програма, първо да прочетат книгата на Рон Дейвис „Дарът на дислексията“ /засега достъпна само на английски/ или книгата на Робин Темпъл ”Дислексия – Практически и лесни за следване съвети“. Книгите обясняват на разбираем и достъпен език състоянието дислексия. Всеки – и родител, и учител, и специалист, прочел книгите, ще разбере същността на метода, кое го отличава от другите техники за справяне с дислексията и кое го прави толкова успешен.

• Посетете официалния уебсайт на Международната Дейвис Асоциация www.dyslexia.com
• Свържете се с офиса на Асоциация Дислексия – България, където работи единственият за България лицензиран консултант-обучител по Метода Дейвис на адрес: Русе – 7000, ул.Белоградчик 3, ет.1, на e-mail: dabg_rousse@yahoo.com; или на телефони: 082/519338; 0885/319506; 0899/489295; 0887/199437.
• Задайте всички въпроси, които ви интересуват.
• Запазете си час за провеждане на интервю, за да разберете дали Програмата е подходяща за вашето дете. Интервюто се провежда с родителя и детето от лицензирания консултант-обучител и от психолог.

Стъпка 1
Добре би било бъдещият клиент /или неговите родители, ако се касае за дете/ да прочетат някоя от книгите на Роналд Д. Дейвис /“Дарът на дислексията“ или „Дарът на ученето“, за съжаление все още не са издадени на български/, или книгата на Робин Темпъл „Дислексия – Практически и лесни за следване съвети“.

Стъпка 2
Посредством обстойно интервю и анкета с детето и родителя, ние изясняваме конкретните потребности и цели на клиента и съобразяваме програмата с тях.

Стъпка 3
Преценяваме способността на клиента да възприема образите триизмерно.

Стъпка 4
Клиентите, приети за програмата, се научават как да възприемат символите коректно, как да различават „изкривените“ /погрешни/ възприятия, причинени от дезориентацията и как съзнателно да ги коригират. Това се реализира с помощта на специфични техники за тренинг на възприятията и на координацията.

Стъпка 5
Ние напътстваме клиента и му помагаме да се научи да използва целенасочено своите възприятия, за да усвои основните символи на езика, да подобри четенето и писането чрез изработване на модели на думи и понятия от глина.

Стъпка 6
Ние работим с родителите, осигурявайки им подпомагащо обучение, така, че да могат да продължат работата с детето вкъщи след края на Програмата. Родителите се научават да разбират детето си и го стимулират в ученето.

Обикновено в края на петдневната програма се наблюдава значителен напредък по отношение на четенето. По-нататъшният прогрес зависи от личната мотивация на клиента и доколко той ще продължи да използва техниките, усвоени по време на Програмата докато те се превърнат в неотменна част от неговия начин на учене.

• Способност съзнателно да контролира дезориентацията и евентуалните „изкривявания“ във възприятията;
• Подобрена способност за поддържане необходимото ниво на концентрация;
• Намаляване на симптомите на проблемите с ученето;
• Подобрена техника на четене;
  Усвояване символите на езика /буквите, съответстващите им звуци, препинателните знаци/ и по този начин четенето да престане да бъде източник на объркване;
• Усвояване така наречените „ключови думи“ – тези, които причиняват дезориентация и объркване при четене. Това дава възможност на клиента да започне да разбира или да подобри нивото на разбиране на текста, който чете. Глината се използва като средство за творческо учене, което е основно за хората с дислексия. Техниката за усвояване на ключовите думи с помощта на глина може да бъде прилагана от клиента и след програмата в процеса на учене по всички предмети;
• По-високо ниво на разбиране на прочетеното, в резултат – подобрение на правописа;
• Повишен праг на фрустрация /объркване/;
• Подобрена двигателна координация;
• Подобрени слухови възприятия /по-добро ниво на разбиране при слушане/;
• Нараснала увереност в личните способности, повишено самочувствие;
• По-голямо разбиране за това какво причинява объркването;
• По-голямо разбиране за това какво причинява объркването;
• Нови умения и средства за справяне с личните възприятия, които могат да бъдат използвани през целия живот;
• Забележимо подобрение на едно или повече от базисните академични умения.

Програмата е ново начало, а не крайна мярка. По време на Програмата може да се очаква позитивната промяна и подобряването на базисните умения. Времето след Програмата, продължаващото използване на усвоените техники е от изключително значение за постигане на желания краен резултат. И след програмата клиентът ще се нуждае от помощ за преодоляване на пропуските в усвояване на учебния материал и за постепенно повишаване на резултатите в училище. Ако и след Програмата работата продължи с необходимата настойчивост и постоянство, клиентът ще е в състояние да запази темпото на усъвършенстване на уменията си, постигнато по време на Програмата. Поддържането на контакт с обучителя и след края на Програмата е от изключително значение, защото това осигурява на обучителя постоянен поглед върху прогреса на клиента.

Да. Ето няколко случая, при които Програмата дава добри резултати:

• Дисграфия (проблеми с писането);
• Дискалкулия (проблеми със смятането);
• Дефицит на вниманието;
• Дефицит на слуховите възприятия;
• Затруднения с моторната координацията;
• Затруднения с разбирането на понятията, свързани с времето и реда (сами по себе си тези затруднения са симптоми за хиперактивност с/без дефицит на внимание).

Клиентът трябва да продължи да работи за коригиране на дислексията, използвайки техниките, усвоени по време на Програмата. Клиентът трябва постепенно да отработи и усвои всички „ключови думи“. Това се прави с помощта на родител, учител, приятел /в зависимост от възрастта на клиента/. Темпото следва да е от 1-2 думи на седмица при по-малките ученици, до 4-5 думи за по-големите ученици и възрастните. Техниките, усвоени по време на Програмата могат да бъдат използвани за усвояване на всяка една дума, на всяко едно понятие, по всички учебни предмети и това значително обогатява уменията за учене.

Човекът, който ще осъществява последващата работа трябва да е в добри отношения и да има пълното доверие на клиента, и не е задължително това да е родител. Клиентът има нужда да се чувства сигурен и спокоен в присъствието на човека, който ще работи с него. Този човек следва да е някой, който няма да изземе /освободи/ от клиента неговата отговорност и контрол над проявите на собствената му дислексия. Подкрепящият човек е добре да познава метода Дейвис или да е преминал съпътстващо обучение при консултант-обучител по метода Дейвис. Човекът, който ще осъществява тази подкрепа може да е родител, учител, член на семейството, приятел или партньор, когато става въпрос за възрастни. Добре е този човек да е присъствал поне на някое от занятията по време на Програмата, за да разбере как най-добре може да осъществи нужната подкрепа след края на Програмата. Съпътстващото обучение представлява кратък преглед на това, което е правено с клиента и инструкции как може клиентът да бъде подпомогнат при използването на новоусвоените техники в училище, на работа, по време на игра или във всекидневието.

Присъствието на родителите на децата в училищна възраст е задължително през първия ден на Програмата докато трае Интервюто за установяване на симптомите /ако не е направено предварително/ и при заключителната сесия, когато обучителят дава указания за последващата работа /дори когато родителят не е човекът, който ще осъществява последващата подкрепа/.

След като заявите желание за участие в Програмата, при поискване от ваша страна могат да ви бъдат дадени координати на клиенти, които са дали съгласие за това и които са готови да споделят впечатленията си от Програмата.