Когато открих дислексията на моя син, вече бе преминал през три детски градини и две училища. Беше нестандартно, различно дете, чувствително и много любознателно. Добре се справяше с математиката, но твърде лошо с четенето и писането. До края на 2-ри клас бяхме прочели заедно 7 книги и аз бях все над главата му. Аз чета изречението, той го повтаря. Изпробвах всичко, което се бях сетила или което някой ми бе казал. Седем книги, и въпреки това продължаваше да чете "за" вместо "аз", "от" - "то", донагласяваше, измисляше си думи, съчиняваше нови и в крайна сметка стигаше най-много до третото изречение - разреван, изнервен, ядосан от това, че в един момент спира да разбира смисъла на това, което е прочел. Бях твърдо решила, че лятната ваканция след 2 клас ще се научи да чете. Целта бе 10 страници на ден. Аз самата издържах така около десет дена - 6 страници за 6 часа. Кошмар, ужас! - и за него, и за мен. В училище ми казваха, че бил мързелив, но аз знаех, че не е така - детето ми полагаше огромни усилия, но не се получаваше. Бяхме работили индивидуално и с логопеди, и с психолози. Никой от тях дори не бе споменал думата дислексия.

Бях отчаяна до краен предел!

Реших да пробвам в Интернет. Прочетох всичко, което можах да открия, поръчах и книгата "Дислексия - проблеми с ученето - практически и лесни за следване съвети" от Робин Темпъл. Методът на Дейвис ми се стори логичен и някак ясен, но той бе за англоезични деца. В България работи ли някой по него?

За наш късмет оказа се, че в Асоциация Дислексия - България в Русе работи единственият лицензиран обучител за България по метода Дейвис. След много перипетии, в следващата седмица бяхме в Русе.

На третия ден отново плаках, но този път - от радост. Това бе чудо. Детето ми четеше, макар и бавно, без да обръща думите и после можеше спокойно да разкаже какво е прочел. Той си повярва, че може. А аз повярвах в чудеса. Три дена?!!... Цялата програма в гр.Русе е 5 дена. Върнах се обнадеждена. След като си бяхме вече у дома, продължихме работата по начина, по който ни бяха показали. Продължавахме да четем - този път по 1-2 странички/дневно; след това по 3-5; по 10 и т.н. В някои дни имах чувството, че се връщаме в първоначалната позиция, но продължавахме, борехме се, и така 2 години...

В крайна сметка, моето дете успя да си вземе успешно конкурсните изпити и да влезе в желаното училище. Днес синът ми, дислектикът, ходи с удоволствие на училище, защото прави това, което му доставя най-голямо удоволствие...

М.К., София

Когато открих дислексията на моя син, вече бе преминал през три детски градини и две училища. Беше нестандартно, различно дете, чувствително и много любознателно. Добре се справяше с математиката, но твърде лошо с четенето и писането. До края на 2-ри клас бяхме прочели заедно 7 книги и аз бях все над главата му. Аз чета изречението, той го повтаря. Изпробвах всичко, което се бях сетила или което някой ми бе казал. Седем книги, и въпреки това продължаваше да чете "за" вместо "аз", "от" - "то", донагласяваше, измисляше си думи, съчиняваше нови и в крайна сметка стигаше най-много до третото изречение - разреван, изнервен, ядосан от това, че в един момент спира да разбира смисъла на това, което е прочел. Бях твърдо решила, че лятната ваканция след 2 клас ще се научи да чете. Целта бе 10 страници на ден. Аз самата издържах така около десет дена - 6 страници за 6 часа. Кошмар, ужас! - и за него, и за мен. В училище ми казваха, че бил мързелив, но аз знаех, че не е така - детето ми полагаше огромни усилия, но не се получаваше. Бяхме работили индивидуално и с логопеди, и с психолози. Никой от тях дори не бе споменал думата дислексия.

Бях отчаяна до краен предел!

Реших да пробвам в Интернет. Прочетох всичко, което можах да открия, поръчах и книгата "Дислексия - проблеми с ученето - практически и лесни за следване съвети" от Робин Темпъл. Методът на Дейвис ми се стори логичен и някак ясен, но той бе за англоезични деца. В България работи ли някой по него?

За наш късмет оказа се, че в Асоциация Дислексия - България в Русе работи единственият лицензиран обучител за България по метода Дейвис. След много перипетии, в следващата седмица бяхме в Русе.

На третия ден отново плаках, но този път - от радост. Това бе чудо. Детето ми четеше, макар и бавно, без да обръща думите и после можеше спокойно да разкаже какво е прочел. Той си повярва, че може. А аз повярвах в чудеса. Три дена?!!... Цялата програма в гр.Русе е 5 дена. Върнах се обнадеждена. След като си бяхме вече у дома, продължихме работата по начина, по който ни бяха показали. Продължавахме да четем - този път по 1-2 странички/дневно; след това по 3-5; по 10 и т.н. В някои дни имах чувството, че се връщаме в първоначалната позиция, но продължавахме, борехме се, и така 2 години...

В крайна сметка, моето дете успя да си вземе успешно конкурсните изпити и да влезе в желаното училище. Днес синът ми, дислектикът, ходи с удоволствие на училище, защото прави това, което му доставя най-голямо удоволствие...

М.К., София