Диспраксията (от гръцката дума „праксис” – „дейност”) засяга умението да се планира “какво да се направи и как да се направи”. Често се асоциира с проблемите на възприятие, реч и мислене. Вербалната диспраксия касае волевото програмиране, комбиниране, организиране, съгласуване и продуциране на говорни звукове.

Характерните симптоми на идеаторната диспраксия (която касае действията) са:

• Тромавост, лош баланс, в т.ч. координация на частите от тялото (напр. при каране на колело или плуване);· проблеми с фината моторика – при използването на клавиатура и мишка; при рязане с ножица, често разсипване и разливане;· често се блъска в хора или предмети, дори когато е в позната среда; често се препъва;
• Слаб спортист, особено в групови игри и игри с топка;
• Слаба концентрация, лесно се разсейва в час, особено от шум или ярка светлина;
• Трудно се ориентира в пространството (ляво/дясно; горе/долу);
• Когато чете и пише лесно губи мястото докъдето е стигнало;
• Изключително трудно се научава да изписва ръкописните букви;
• Особени затруднения среща с геометрията – пространствено мислене, чертане, определяне на фигури.