Преди около тридесет години в САЩ възниква една нова и коренно различна система за коригиране на дислексията. Тя става известна в цял свят като “системата Дейвис”, по името на своя създател Роналд Дейвис. Дългогодишният световен опит в прилагането на програмата показва 97% успеваемост, която не се влияе от възрастта на “пациента”, нито от степента на дислексията. Единственото задължително условие е искреното желание на “пациента” да преодолее проблемите. Според Дейвис функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба. Изключителните възприятия, които са в същност дарът на дислексията, могат да се опишат по много начини: Това е способността да виждаш, да чуваш, да усещаш нещата, които са в твоето въображение като съвсем реални; това е способността да гледаш и да интерпретираш /тълкуваш/ света по творчески и новаторски начин; това е способността да превключваш своите възприятия, за да можеш да създадеш мислени образи, да различиш обекта и да се справиш с объркването.

Рон Дейвис и неговият екип от изследователи открили, че дислексията има три основни компонента. Те установили, че за да бъде един човек дислексик, трябва да са налице три неща:

• определен начин на мислене /образно мислене/;
• природна перцептивна дарба /способност за активно дезориентиране/;
• специфичен начин на реагиране на объркването.

Тези три неща сами по себе си изглеждат безобидни. Трудно е да си представим как биха могли да са отговорни за всички проблеми, с които се сблъскват хората с дислексия. Но когато се съчетаят тези три компонента са причина за всички симптоми на дислексията и за редица други състояния, свързани с нея. Историята на симптоми като непохватност, липса на чувство за време, трудности с математиката, хиперактивност и дефицит на вниманието могат да се проследят назад до трите компонента, които действат заедно, за да породят дислексията.

Това, което Рон Дейвис успял да направи, е заедно с екипа си да формира картина за дислексията, в която многото и различни нейни симптоми да се впишат. С тази нова представа става възможно да се обясни как в основата на всички дислексични симптоми стои една единствена причина – дезориентацията.

Познанието за положителната страна на дислексията ни помага да разберем нейната същност. Това помага също така на самите дислектици да си възвърнат и да укрепят самочувствието и самоуважението си.

За да бъде коригирана ефективно дислексията, трябва да се отстрани действителната причина за дислектичните симптоми. Коригирането на дислексията е въпрос не на обучаването на детето как да учи, а на отстраняване на онова, което възпрепятства природната му способност да учи.

Всеки случай на дислексия е различен, няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия. Това, което е важно да се знае, е, че дислексията не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация. Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.