Нерядко след прилагането на всичките методи на родителска строгост и контрол, се оказва, че детенцето така и не смогва да се научи да чете. Обикновено някъде към трети-четвърти клас фамилията вдига ръце и съкрушено приема, че отрочето е със забавено развитие. Остава горчивината и недоумението, че същото това детенце до прекрачването на школския праг е било по-будно и по-възприемчиво от връстниците си, сглобявало е конструкции от кубчета и безпогрешно е отгадавало кой кой е в книжките с картинки и е радвало фамилията със сръчности и умения. Край на всички надежди и майчини амбиции!

 

Но - какво да се прави?

 

Напоследък все повече стават и тези, които отказват да се примирят с "реалността" и търсят причината за проблема на детето. Те водят малчугана при какви ли не специалисти, опитват се да намерят капацитет, който да разбере драмата им и да постави точната диагноза. Уви. Това засега става изключително рядко.

 

Шансът на такива загрижени родители е да попаднат на сайта на Асоциацията Дислексия-България. Точно там детето ще бъде тествано и родителите могат да разберат дали затрудненията на детето им са резултат от дислексия или не. Ако действително момчето или момичето са дислектици, тогава на помощ ще дойде програмата Дейвис, който прилагат в асоциацията.

 

И в такъв случай имате шанса само след седмица да чуете благословена музика: O, Боже! Вашето дете чете, при това не без удоволствие! Чудо? Някои го наричат и така. Но за две русенки - лицензирания специалист по програмата Дейвис Даниела Бонева и психоложката Елена Михова, които всъщност са ядрото на Асоциацията Дислексия България /АДБ/, чудото всъщност представлява упорита и всеотдайна работа, съчетана с правилно преценяване на състоянието на детето и с огромно разбиране на проблема, който всъщност има решение.

 

Уникалното, което на практика граничи с чудото, е, че въпросната Асоциация е създадена и продължава да работи в Русе, че въпреки отличните резултати и неимоверното търсене от цялата страна и от чужбина, Даниела и Елена продължават да работят именно в Русе, при все че са получавали примамливи предложения да предислоцират офиса на АДБ в София, примерно.За тях обаче е по-важна работата и резултатите от нея. Всичко започва преди няколко години, когато Даниела Бонева се сблъсква с въпросния проблем. Дъщеричката й Надя - изключително будно и енергично дете, се оказва, че чете трудно. Даниела /самата тя с две висши образования/ започва да търси причината. Не помагат специалисти, логопеди, не помагат и традиционните методи /горепосоченият "Напиши думата 20 пъти!"/. В Интернет Даниела попада на майки със сродни проблеми и тогава за първи път открива понятието "дислексия". Днес Даниела прекрасно знае, че дислексията означава затруднения с думите или езика, като при това очевидната интелигентност на децата противоречи на трудностите, които те срещат при четене и писане.

 

Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване. Дислектиците виждат буквите разместени или обърнати с краката нагоре - всъщност това е една огромна група хора по целия свят, при които е развито по-силно образното мислене, за сметка на словесното. - Словесното мислене следва структурата на езика и се осъществява със скоростта, с която човек говори - приблизително 150 думи в минута, - казва Даниела. - Образното мислене е еволюционно. Картината "се разраства", докато мисловният процес добавя нови детайли, при това този начин на мислене е хиляди пъти по-бърз от обичайния. Даниела Бонева знае твърдо: образното мислене е несъзнателно, човек не можге да си наложи да мисли или да не мисли по този начин. И в такъв случай на тези хора е необходимо да се помогне да възприемат допълнително и "традиционния", "стандартния" начин на мислене и възприемане. Така те ще се социализират, като усвоят допълнителни умения, ще могат по-лесно да се адаптират към това, което всички въприемаме като реална среда и няма да страдат от своята същност поради натрапеното им от незнаещото общество внушение, че това е недъг. Защото това не е недъг, а природна даденост.

 

Дислексията не е увреждане, а само различие в начина, по който детето възприема света.

 

Самата Даниела Бонева продължава диренето в Интернет, за да помогне на дъщеричката си и така стига до програмата Дейвис. Методът е разработен преди повече от 30 години от американеца Роналд Дейвис, който сам е дислектик. Той разказва, че 12-годишен още не е можел да чете, поради което към него са се отнасяли като към дете с умствени затруднения. Методът се базира на игрови упражнения, при които детето само моделира буквите на азбуката от глина, постепенно под ръководството на специалиста ги свързва в дума. Методът Дейвис взема за основа уменията на детето-дислектик да борави отлично с ръцете си и да вижда света в изображения, като "свързва" тези умения с обичайното и широко разпространеното възприятие на букви и думи.

 

Даниела влиза в контакт с офиса на Дейвис-програмата във Великобритания и под техните указания сама започва да работи с дъщеря си. Когато в края на зимната ваканция Надя започва да чете гладко, Даниела е щастлива, учителите й - изумени, а след известно време русенската майка получава предложение да бъде обучена безплатно за работа по програмата.

 

След година дистанционни занятия и неколкократни практикуми във Великобритания, от декември 2006 г. Даниела Бонева е официално лицензиран специалист на Международната Дейвис асоциация Дислексия. Тя си спомня за възрастен англичанин от последните практически занятия - мъжът й написал вълнуващо писмо, в което съобщавал, че вече спокойно може да гледа и филми с надписи!..

 

За децата-дислектици е важно първо, да разберат, че другите не ги превъзхождат с нищо, и второ, че това, което те изпитват и което за тях съставя света, не е скандално и с отрицателен знак, убедени са Даниела Бонева и Елена Михова. Те са наясно, че при тях хлапетата идват вече малко или много травмирани - индиректно, а в повечето случаи и директно, на тях им е внушено, че те са "второ качество".

 

Така че психоложката и специалистката по Дейвис-програмата първо преодоляват тази стена, зад която детето си е намерило убежище. Понякога са потребни ден, два, дори и три, за да се отпусне малкият човек насреща ни и едва тогава започваме да работим, признават Бонева и Михова.

 

Първият принцип е: никакво насилие, а пълно разбиране. Оттам нататък нещата полека потръгват и така се стига до финала на едноседмичната програма, която по смисъла си е въвеждаща, "отключваща".

 

Накрая на детето се поставя задача то да направи от глина някакво свое същество, което да назове със своя дума и да разкаже неговата история. И в кратката биография на Асоциацията вече са събрани петнайсетина причудливи истории - за "лондогона", който като малък яде пасти, а като порасне, освен със сладкиши се храни и с месо; за машината за дъвки, която прави хората щастливи, за "спола" с крила и огромен хобот...

 

Дейвис-методът има до 98 процента резултатност, казва Даниела. В САЩ са правени тествания на ученици след трети клас, които показват интересни факти. В паралелки с традиционно обучение децата с проблеми са около 11%, а децата със заложби - около 3%. В паралелки с прилагано Дейвис-обучение няма деца с проблеми, а децата със заложби са 14 на сто!

 

В България програмата Дейвис тепърва си проправя път, като Русе дава нейното начало. Асоциацията Дислексия България е лицензирана от Държавната агенция за закрила на детето и притежава разрешение от МОН за тестване на деца. Такова тестване специалистите вече са направили в училище "Алеко Константинов".- Важно е да се установи дали детето е дислектик още в ранна възраст - уверяват Бонева и Михова. Те цитират световни статистики, според които такъв специфичен начин на възприемане на света имат немалко хора.

 

Впрочем, дислектици са били гениалният Леонардо да Винчи, изобретателите Александър Бел и Томас Едисон, физиците Алберт Айнщайн и Майкъл Фарадей, от писателите - Андерсен, Агата Кристи, Фицджералд, Флобер. Може би не е излишно да споменем, че Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил също са с дислексия, като тях са прочутият боксьор Мохамед Али и именитите съвременни актьори Том Круз, Киану Рийвс и Робин Уилямс...

 

По-страшно е, когато дислексията не се установява, а детето от малко се прехвърля с престъпна безгрижност в групата на декласираните типове. Будното и енергично до влизането в училище дете не може да разбере какво се случва и защо внезапно светът внезапно става враждебен. Постепенно то преминава през фазите на незаслуженото огорчение, обидата, отчаянието и се затваря в себе си. Но енергията, с която тези деца като правило са надарени, нерядко пробива и те "откриват" за себе си начина да се докажат като дейни и способни.

 

Близо 14 на сто от затворниците в САЩ са дислектици, сочат проучванията. И за това вина носят хората, които - поради незнание или поради бездушие - не са си направили труда да открият причината защо малкият човек пред тях се свива от ужас, щом трябва да прочете едно изречение от буквара.

 

Впрочем, дислексия се открива и може да се преодолее и в зряла възраст, казват в АДБ, където вече работят и по такива проблеми. Русенките, създали българската Асоциация Дислексия, много добре съзнават какво правят и колко важно е това. При тях водят дечица родители от София, Кърджали, Сливен, съвсем наскоро Даниела Бонева пътуваше всеки ден до Букурещ, където за седмица едно румънче с нейна помощ започна да чете. Най-близкият специалист по Дейвис програмата е в гръцкия град Патра - семейството от Букурещ не повярвало на късмета си, когато открило, че на час път от тях работи български специалист.

 

От 30-те часа по програмата няколко часа задължително работим с родителите, разказва Даниела Бонева. Всъщност след 30-те часа Дейвис, родителите трябва да продължат да се занимават с детето си, а ако не са в състояние, могат да се обърнат отново към АДБ. Асоциацията е разработила първия тест на български език за такива деца, а методиката се усъвършенства постоянно в съответствие с българските специфики.

 

Работата е много и нелека. Но мисълта, че деца, които идват в русенския офис на АДБ с направления за ресурсни паралелки или за помощни училища, а се завръщат - спокойни и уверени - в нормалния си начин на живот, едва ли е измерима с каквото и да било.

 

Нели Пигулева, в.Утро,/ 21.09.2007 г.