Терминът „дислексия” започна да се прокрадва в публичното пространство през последните няколко години. Но смисълът му е все още доста мъглив за мнозина. Думата “дислексия” означава затруднения с думите или езика и често се използва по отношение на деца или възрастни, чиято очевидна интелигентност противоречи на трудностите, които срещат при четене и писане.

Понятието е въведено от немския офталмолог Р.Берлин през 1884 г. и се състои от гръцките думи dys – “болен” или “труден”, и lexis – “дума”. С годините понятието се разширява. През 1895 г. друг офталмолог, Джеймс Хиншелууд от Глазгоу, нарича същото явление “вродена словесна слепота”. “Дислексия” е първият и основен термин, използван, за да бъдат назовани най-различни проблеми, свързани с овладяването на учебния процес.

Първоначално изследователите са смятали, че хората с дислексия имат някакъв вид мозъчно или неврологично увреждане, или вродена дисфункция, която възпрепятства нормалния умствен процес при овладяване най-вече на четенето и писането. В края на 20-те години на ХХ век д-р Самуел Т. Ортън дава ново определение на дислексията като за “разменени /пресичащи се/ функции на двете полукълба на мозъка”, но много скоро той самият се отказва от тази теория и предлага нова, според която дислексията се дължи на “смесване на функциите на мозъчните полукълба”. Което означава, че понякога дясното полукълбо извършва дейности, присъщи на лявото, и обратно.

Днес вече съществуват множество теории, които описват симптомите на дислексията и се опитват да обяснят какво ги поражда. Обикновено дислексията се свързва с проблеми с четенето, писането и математиката, които детето има в училище; с факта, че дислектиците виждат буквите разместени или обърнати с краката нагоре; или с това, че бавно и трудно усвояват учебния материал. Но трудностите в училище са само част от проявленията на дислексията. В историята на човечеството има десетки велики личности – учени, писатели, художници, артисти, спортисти, които са били дислектици – като започнете от Леонардо да Винчи и Ханс Кристиян Андерсен, през Албърт Айнщайн и Александър Бел, Уолт Дисни и Нелсън Рокфелер и стигнете в наши дни до Куентин Тарантино, Том Круз и Упи Голдбърг…

Според Рон Дейвис (автор на една от най-успешните програми за преодоляване на трудностите, порордени от дислексията) гениалността на всички тези хора се е проявила не въпреки дислексията, както смятат някои, а благодарение на нея. Естествено, наличието на дислексия само по себе си няма да направи никого гений, но за самочувствието на дислектиците е важно да знаят, че техните умове действат по същия начин като умовете на много гении.

Важно е също да знаят, че проблемите, които имат с четенето, писането или математиката, в никакъв случай не означават, че са тъпи или умствено изостанали. Не всички дислектици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.

Качествата, присъщи на дислектиците, могат, според теорията на Дейвис, да се обобщят така:

1. Дислектиците могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия;

2. Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда;

3. Много по-любопитни са от обичайното;

4. Мислят основно в картини, вместо с думи;

5. Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни;

6. Мислят и възприемат нещата многопланово, като използват всичките си сетива;

7. Могат да преживяват мислите си като реалност;

8. Имат живо въображение.

Ако тези качества не са потискани, омаловажавани и дори разрушавани от родителите и от начина на преподаване в училище, ще доведат до развиването на две основни характеристики – интелигентност над средната и изключителни творчески способности.Всеки случай на дислексия е различен, няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия.

Това, което е важно да се знае, е, че дислексията не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация. Дислексията не е болест, която някой може и трябва да лекува. Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.

Колкото по-рано бъде разпознато състоянието, толкова по-бързо и успешно могат да се преодолеят затрудненията.

Даниела Бонева, лицензиран консултант-обучител по дислексия

сп. Шарено, бр.3/2007