Колкото по-рано бъде разпознато състоянието, толкова по-бързо и успешно могат да се преодолеят затрудненията.

Тук възниква въпросът – Как един родител би могъл да разпознае това състояние у детето си и да потърси помощ при специалист? Някои от симптомите за склонност на детето към дислексия се наблюдават още в съвсем ранна възраст. Имайте предвид, че дислектичните деца никога не са „средностатистически”. Те не са „някъде по средата” по никоя характеристика. Винаги ще се откриват в двата края на всяка скaла.

Дислектичното дете може да проходи и да проговори много късно, но от друга страна, е възможно да ходи и да говори с цели изречения много преди времето, което се смята за „нормално”. Ако детето обича да фантазира и често има моменти, в които се потапя изцяло в „своя свят” и дори не ви чува като му говорите, това трябва да се вземе предвид, защото ще оказва влияние върху способността му да развие вътрешно чувство за време. Възможно е да има повече трудности с последователността и реда в сравнение с другите деца.

Ето още няколко характерни особености в развитието на децата, предразположени към дислексия, за които трябва да следите от най-ранна възраст:

• Дали детето ви не е „прескочило” фазата на пълзенето и направо е тръгнало да върви;
• Дали когато изговаря многосрични думи не размества звуците в тях или цели срички (например „матаронки” вместо „маратонки” или „тевелизор” вместо „телевизор”);
• Дали не прехвърля молива от лявата в дясната ръка докато оцветява, или детайлите, когато реди конструктор;
• Дали не изпитва затруднения да определя посоките в пространството и времето – ляво/дясно, горе/долу, преди/след;
• Дали умее да си връзва обувките и дали предпочитанието му към обувките с „лепки” не е „бягство” от това му неумение;
• Дали не се спъва прекалено често, не се удря в неща и не пада без видима причина;
• Дали лесно се научава да назовава цветовете;
• Дали обича да му четете, но не проявява интерес към буквите или думите;
• Дали трудно заучава наизуст стихчета и песнички;
• Дали след като е слушало много стихчета, песнички, приказки в рими, детето може само да римува;
• Дали не му е трудно да задържа вниманието си и да стои спокойно на едно място; в типичния случай симптомите на действителните затруднения в ученето няма да могат да се измерят с тест преди детето да тръгне на училище.

Ако детето вече ходи на училище, симптомите започват да се обострят и са много по-лесно забележими. Възможно е до един момент детето ви да се е справяло в училище и внезапно сякаш да достигне бариера, която е твърде висока за него. Обикновено това се наблюдава при задачи, в които трябва да работи с объркващи символи. Признаци на бунт или затваряне в себе си у детето са показател, че то е достигнало прага на объркването.

Търсете признаци за неустойчива самооценка, неувереност, неразположение, самоналожено отдръпване от приятелите в училище. Ограниченият обем на вниманието е признак, чедетето е объркано и за да се справи с това объркване, то „изключва”. Ако давате инструкции на детето, а то сякаш не ви чува и не изпълнява това, което сте го помолили да направи, много вероятно е причината да е породената от объркване и дезориентация.

Търсете този симптом на „неслушане” преди да решите, че е проява на лошо поведение или слаба памет.

Ако детето има дислексия, в началните класове то ще изпитва определена трудност да усвои четенето и писането; упорито и непрекъснато ще обръща цифри и букви; при четене често ще губи реда в текста или ще трябва да препрочита текста, за да разбере смисъла му; при писане ще изпуска основно буквите на гласните звуци; ще срещне особени затруднения с таблицата за умножение. От учителите най-вероятно ще чувате опаквания от рода на: „Умен е, но не полага достатъчно усилия”, или „Не внимава, пречи в час, постоянно се върти, не може да стои на едно място”.

В резултат на всичко това, ако не срещне разбиране и подкрепа, с течение на времето детето ще се затвори в себе си, ще стане неуверено и бавно, но сигурно ще започне да изгражда комплекс за малоценност. И не е изключено да се появят и първите поведенчески проблеми.Затова вие, като родители, следва да наблюдавате детето и ако имате някакви съмнения за зараждащи се трудности, да потърсите съвет от специалист. И в никакъв случай не се концентрирате само върху трудностите, които среща детето ви.

Подчертавайте и насърчавайте способностите му от най-ранна възраст - това ще му даде солидна основа, на която да стъпи, когато дойде време да работи със символи и други объркващи неща.

Даниела Бонева, лицензиран консултант-обучител по дислексия

сп. Шарено, бр.4/2007